удивление

Речник на българския език

удивлѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Почуда, изненада, смайване. Изпитвам голямо удивление от умението на животното.
2. Възхищение, захлас. Удивление пред красотата на момичето. Удивление пред красотата на изгрева.

Грешни изписвания (3)

  • одевление
  • одивление
  • удевление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. удив-ле-ние
членувано удив-ле-ни-е-то
мн.ч. удив-ле-ния
членувано удив-ле-ни-я-та