смайване

Речник на българския език

сма̀йване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • смайвани
  • смайвъне
  • смайвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. смай-ва-не
членувано смай-ва-не-то
мн.ч. смай-ва-ния
членувано смай-ва-ни-я-та