благоговеене

Речник на българския език

благоговѐене съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • благоговеине
  • благогувеене
  • благогувеине
  • благуговеене
  • благуговеине
  • благугувеене
  • благугувеине
  • блъгоговеене
  • блъгоговеине
  • блъгогувеене
  • блъгогувеине
  • блъгуговеене
  • блъгуговеине
  • блъгугувеене
  • блъгугувеине

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-го-го-ве-е-не
членувано бла-го-го-ве-е-не-то
мн.ч. бла-го-го-ве-е-не-та
членувано бла-го-го-ве-е-не-та-та