благоговение

Речник на българския език

благоговѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Дълбока почит, преклонение.

Грешни изписвания (7)

  • благогувение
  • благуговение
  • благугувение
  • блъгоговение
  • блъгогувение
  • блъгуговение
  • блъгугувение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-го-го-ве-ние
членувано бла-го-го-ве-ни-е-то
мн.ч. бла-го-го-ве-ния
членувано бла-го-го-ве-ни-я-та