възторженост

Речник на българския език

възто̀рженост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • вазторженост
  • вазторженуст
  • вазторжиност
  • вазторжинуст
  • възторженуст
  • възторжиност
  • възторжинуст
  • вазторженос
  • вазторженус
  • вазторжинос
  • вазторжинус
  • възторженос
  • възторженус
  • възторжинос
  • възторжинус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-тор-же-ност
членувано въз-тор-же-ност-та
мн.ч. въз-тор-же-нос-ти
членувано въз-тор-же-нос-ти-те
звателна форма