възторжен

Речник на българския език

възто̀ржен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

възто̀ржена, възто̀ржено, мн. възто̀ржени, прил. Който лесно се възторгва, който е изпълнен с възторг. Възторжена публика.
нареч. възто̀ржено. Обяснява възторжено.
същ. възто̀рженост, възторжеността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • вазторжен
  • вазторжин
  • възторжин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-тор-жен
непълен член въз-тор-же-ния
пълен член въз-тор-же-ни-ят
ж. р. въз-тор-же-на
членувано въз-тор-же-на-та
ср. р. въз-тор-же-но
членувано въз-тор-же-но-то
мн. ч. въз-тор-же-ни
членувано въз-тор-же-ни-те