благоговѐен
—
прилагателно име
(тип 85)
Значение
благоговѐйна, благоговѐйно, мн. благоговѐйни, прил. Който е изпълнен с благоговение.
нареч. благоговѐйно. Благоговейно мълчи.
нареч. благоговѐйно. Благоговейно мълчи.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- благоговеин
- благогувеен
- благогувеин
- благуговеен
- благуговеин
- благугувеен
- благугувеин
- блъгоговеен
- блъгоговеин
- блъгогувеен
- блъгогувеин
- блъгуговеен
- блъгуговеин
- блъгугувеен
- блъгугувеин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | бла-го-го-ве-ен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | бла-го-го-вей-ния | ||
| пълен член | бла-го-го-вей-ни-ят | ||
| ж. р. | бла-го-го-вей-на | ||
| членувано | бла-го-го-вей-на-та | ||
| ср. р. | бла-го-го-вей-но | ||
| членувано | бла-го-го-вей-но-то | ||
| мн. ч. | бла-го-го-вей-ни | ||
| членувано | бла-го-го-вей-ни-те | ||