все

Речник на българския език

все наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. Всички без изключение. Нали сте все учени хора там — измислете нещо!
2. Всеки път, винаги. Когато и да го попиташ, все мълчи.
3. През цялото време, непрекъснато, постоянно. Аз отидох и се върнах, а той все чакаше на спирката.
4. Навсякъде, навред. От край до край — все нови магазини.
5. По същия начин, само. Ти все без документи ли пътуваш? Вървете все направо!
6. Обикн. в съчетание с прил. и нареч. в сравнителна степен — означава непрекъснато увеличаване на интензивността на признака. Става все по-студено и по-студено.
7. Сигурно, непременно или вероятно; въпреки всичко. Е, все ще успея да го взема тоя изпит някога.
Все едно. 1. — За означаване на еднаквост, равностойност или подобие. Все едно че не си видял, мълчи си! Да започнеш тая работа, все едно да се поробиш! Отваря си устата, гримасничи — все едно че пее в момента.
2. За означаване на непромененост въпреки някакво обстоятелство. Тоя път го изтървах, но все едно — ще ми падне в ръчичките.
Все пак. 1. — Като съюз за противоположност или несъответствие. Знаеше, че шансът е минимален. Все пак реши да опита. Колкото и да го уговаряха, все пак той сам трябваше да вземе решение.
2. За подчертаване съдържанието на едно изречение: въпреки всичко. Знам, че не го харесваш, но все пак — евтино е. Все пак няма ли да ме попиташ как прекарах.
Все така. — По един и същ начин. Как е болният? — Все така, ни по-зле, ни по-добре.
При все че. — Въпреки че, макар че. Ще замина, при все че никак не съм сигурен — ще го намеря ли, няма ли...