магѝя
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. магѝи, ж.
1. Изкуство за правене на свръхестествени неща — съвкупност от действия и думи, притежаващи чудодейни свойства. Черна магия.
2. Прен. Сила за въздействие върху нещо или някого; обаяние, очарование. Магия на танца.
3. Необяснимо явление, чудо.
прил. магѝчен, магѝчна, магѝчно, мн. магѝчни.
прил. магѝчески, магѝческа, магѝческо, мн. магѝчески.
1. Изкуство за правене на свръхестествени неща — съвкупност от действия и думи, притежаващи чудодейни свойства. Черна магия.
2. Прен. Сила за въздействие върху нещо или някого; обаяние, очарование. Магия на танца.
3. Необяснимо явление, чудо.
прил. магѝчен, магѝчна, магѝчно, мн. магѝчни.
прил. магѝчески, магѝческа, магѝческо, мн. магѝчески.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- магиъ
- мъгиъ
- мъгия
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ма-гия | |
|---|---|---|
| членувано | ма-ги-я-та | |
| мн.ч. | ма-гии | |
| членувано | ма-ги-и-те | |
| звателна форма | — | |