романтика

Речник на българския език

1. рома̀нтика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Това, което предизвиква положителни емоции, приповдигнато, спокойно настроение.

Грешни изписвания (7)

  • романтека
  • романтекъ
  • романтикъ
  • румантека
  • румантекъ
  • румантика
  • румантикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-ман-ти-ка
членувано ро-ман-ти-ка-та
мн.ч. ро-ман-ти-ки
членувано ро-ман-ти-ки-те
звателна форма

2. романтика — ед. ч. непълен член

романтика е производна форма на романтик (ед. ч. непълен член).