магичен

Речник на българския език

магѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. магѝя

Грешни изписвания (3)

  • магичин
  • мъгичен
  • мъгичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ма-ги-чен
непълен член ма-гич-ния
пълен член ма-гич-ни-ят
ж. р. ма-гич-на
членувано ма-гич-на-та
ср. р. ма-гич-но
членувано ма-гич-но-то
мн. ч. ма-гич-ни
членувано ма-гич-ни-те