апогей

Речник на българския език

апогѐй съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

апогѐят, апогѐя, само ед., м.
1. Спец. В астрономията — най-отдалечената от Земята точка на лунната орбита или на орбитата на изкуствен спътник.
2. Прен. Връх на развитие, разцвет, подем. Той е в апогея на своята слава.

Грешни изписвания (3)

  • апугей
  • ъпогей
  • ъпугей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. апо-гей
непълен член апо-гея
пълен член апо-ге-ят
мн.ч. апо-геи
членувано апо-ге-и-те
бройна форма апо-гея
звателна форма