разцвет

Речник на българския език

разцвѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Най-висока точка, висша степен в развитието; подем, процъфтяване, преуспяване, просперитет. Разцвет на икономиката. Разцвет на културата.

Грешни изписвания (1)

  • ръзцвет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ц-вет
непълен член раз-ц-ве-та
пълен член раз-ц-ве-тът
мн.ч. раз-ц-ве-ти
членувано раз-ц-ве-ти-те
бройна форма раз-ц-ве-та
звателна форма