пролет

Речник на българския език

про̀лет съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

пролетта, мн. пролети, ж. Годишно време след зимата и преди лятото.прил. пролетен, пролетна, пролетно, мн. пролетни. Пролетни цветя.

Грешни изписвания (1)

  • пролит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-лет
членувано про-лет-та
мн.ч. про-ле-ти
членувано про-ле-ти-те
звателна форма