младост

Речник на българския език

1. мла̀дост — съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

младостта̀, само ед., ж.
1. Възраст след детството до зрелите години.
2. Качество на млад.
• Не е в първа младост. — Не е много млад.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • младуст
  • младос
  • младус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мла-дост
членувано мла-дост-та
мн.ч. мла-дос-ти
членувано мла-дос-ти-те
звателна форма —

2. Мла̀дост — географски топоним в България (тип 194) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Младуст
  • Младос
  • Младус

3. Мла̀дост — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Младуст
  • Младос
  • Младус

Връзки