просперитет

Речник на българския език

просперитѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Преуспяване, напредване, процъфтяване, благополучие, благоденствие.

Грешни изписвания (7)

  • просперетет
  • проспиретет
  • проспиритет
  • прусперетет
  • прусперитет
  • пруспиретет
  • пруспиритет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-пе-ри-тет
непълен член прос-пе-ри-те-та
пълен член прос-пе-ри-те-тът
мн.ч. прос-пе-ри-те-ти
членувано прос-пе-ри-те-ти-те
бройна форма прос-пе-ри-те-та
звателна форма