слух
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
слухът, слуха, мн. слухове, (два) слуха, м.
1. Само ед. Способност у човека и животните да възприемат звук. Добър слух. Слаб слух. Котката има остър слух.
2. Само ед. Способност да се възприема и възпроизвежда точно мелодия. Имам музикален слух.
3. Прен. Мълва, новина, която се разпространява, обикн. още непотвърдена. Носи се слух, че ще се повишават заплатите. Сея слухове. Пускам слухове.прил. слухов, слухова, слухово, мн. слухови. Слухова памет.
• Целият съм слух. — Цялото ми внимание е насочено в очакване да чуя нещо.
• Свиря по слух. — Свиря без ноти, по памет.
1. Само ед. Способност у човека и животните да възприемат звук. Добър слух. Слаб слух. Котката има остър слух.
2. Само ед. Способност да се възприема и възпроизвежда точно мелодия. Имам музикален слух.
3. Прен. Мълва, новина, която се разпространява, обикн. още непотвърдена. Носи се слух, че ще се повишават заплатите. Сея слухове. Пускам слухове.прил. слухов, слухова, слухово, мн. слухови. Слухова памет.
• Целият съм слух. — Цялото ми внимание е насочено в очакване да чуя нещо.
• Свиря по слух. — Свиря без ноти, по памет.