слухов

Речник на българския език

слу̀хов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. слух

Грешни изписвания (3)

  • слухув
  • слухоф
  • слухуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. слу-хов
непълен член слу-хо-вия
пълен член слу-хо-ви-ят
ж. р. слу-хо-ва
членувано слу-хо-ва-та
ср. р. слу-хо-во
членувано слу-хо-во-то
мн. ч. слу-хо-ви
членувано слу-хо-ви-те