донос

Речник на българския език

до̀нос — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. до̀носи, (два) до̀носа, м. Донесение (обикн. анонимно) до висшестоящите с цел да се навреди на някого.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • донус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-нос
непълен член до-но-са
пълен член до-но-сът
мн.ч. до-но-си
членувано до-но-си-те
бройна форма до-но-са
звателна форма —

Връзки