легенда

Речник на българския език

легѐнда съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. легѐнди, ж.
1. Поетичен разказ за историческо събитие, което е идеализирано и включва фантастични моменти.
2. Животоописание на светец или църковен деец с поучителен характер.
3. В картографията — съвкупност от условни знаци и пояснения, разкриващи съдържанието на карта или план.
4. Прен. Разказ за невероятна случка, измислица. Разказваш ми легенди за тази твоя съседка.

Грешни изписвания (3)

  • легендъ
  • лигенда
  • лигендъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-ген-да
членувано ле-ген-да-та
мн.ч. ле-ген-ди
членувано ле-ген-ди-те
звателна форма