измислица

Речник на българския език

измѝслица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. измѝслици, ж.
1. Нещо несъществуващо, нереално, измислено. Поместваха измислици за живот в други светове.
2. Нещо съчинено, преиначено, неотговарящо на истината. Пускат измислици за неговите похождения. Детски измислици. Журналистически измислици.

Грешни изписвания (7)

  • езмислеца
  • езмислецъ
  • езмислица
  • езмислицъ
  • измислеца
  • измислецъ
  • измислицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-мис-ли-ца
членувано из-мис-ли-ца-та
мн.ч. из-мис-ли-ци
членувано из-мис-ли-ци-те
звателна форма