1.
мит
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
митъ̀т, мита̀, мн. мѝтове, (два) мѝта, м.
1. Древно сказание за легендарни герои, за богове, за природата или за исторически събития и личности. Старогръцки митове.
2. Прен. Измислица, невероятна случка, недостоверен разказ.
прил. митѝчен, митѝчна, митѝчно, мн. митѝчни.
прил. митѝчески, митѝческа, митѝческо, мн. митѝчески.
• Развенчавам мита (за някого, за нещо). — Обяснявам, разгадавам.
1. Древно сказание за легендарни герои, за богове, за природата или за исторически събития и личности. Старогръцки митове.
2. Прен. Измислица, невероятна случка, недостоверен разказ.
прил. митѝчен, митѝчна, митѝчно, мн. митѝчни.
прил. митѝчески, митѝческа, митѝческо, мн. митѝчески.
• Развенчавам мита (за някого, за нещо). — Обяснявам, разгадавам.
2. мит — мин. страд. прич. м. р.
мит е производна форма на мия (мин. страд. прич. м. р.).