фабула

Речник на българския език

фа̀була съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. фа̀були, ж.
1. Спец. Излагане на събитията, случките в художествено произведение в хронологична последователност и в логическа зависимост.
2. Басня, приказка, предание.
прил. фа̀булен, фа̀булна, фа̀булно, мн. фа̀булни.

Грешни изписвания (3)

  • фабола
  • фаболъ
  • фабулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фа-бу-ла
членувано фа-бу-ла-та
мн.ч. фа-бу-ли
членувано фа-бу-ли-те
звателна форма