сюжет

Речник на българския език

сюжѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сюжѐти, (два) сюжѐта, м. Спец. Съвкупност от действия и събития, които изграждат основата на литературна творба. Интересен и увлекателен сюжет.
прил. сюжѐтен, сюжѐтна, сюжѐтно, мн. сюжѐтни. Сюжетни линии в творба.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • сйожет
  • сйужет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сю-жет
непълен член сю-же-та
пълен член сю-же-тът
мн.ч. сю-же-ти
членувано сю-же-ти-те
бройна форма сю-же-та
звателна форма