предмет

Речник на българския език

предмѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. предмети, (два) предмета, м.
1. Всяко материално явление; вещ.
2. Това, към което са насочени мислите, действията и чувствата; тема. Предмет на разговора.
3. Учебна дисциплина.прил. предметен, предметна, предметно, мн. предметни.същ. предметност, предметността, ж.

Грешни изписвания (1)

  • придмет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пред-мет
непълен член пред-ме-та
пълен член пред-ме-тът
мн.ч. пред-ме-ти
членувано пред-ме-ти-те
бройна форма пред-ме-та
звателна форма