митичен

Речник на българския език

митѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. мит

Грешни изписвания (3)

  • метичен
  • метичин
  • митичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ми-ти-чен
непълен член ми-тич-ния
пълен член ми-тич-ни-ят
ж. р. ми-тич-на
членувано ми-тич-на-та
ср. р. ми-тич-но
членувано ми-тич-но-то
мн. ч. ми-тич-ни
членувано ми-тич-ни-те