вест

Речник на българския език

вест съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

вестта̀, мн. вѐсти, ж. Съобщение, известие, новина.
Ни вест, ни кост — (от някого). Разг. Нищо не се знае за някого, защото е заминал и/или не се обажда. Замина миналата година и оттогава — ни вест, ни кост от него.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вест
членувано вест-та
мн.ч. вес-ти
членувано вес-ти-те
звателна форма