хабер

Речник на българския език

хабѐр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. хабѐри, (два) хабѐра, м. Разг. Вест, новина, известие. Добър хабер.
Хабер (си) нямам.Разг. Нямам представа, нищо не знам.

Грешни изписвания (1)

  • хъбер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ха-бер
непълен член ха-бе-ра
пълен член ха-бе-рът
мн.ч. ха-бе-ри
членувано ха-бе-ри-те
бройна форма ха-бе-ра
звателна форма