разногласие

Речник на българския език

разногла̀сие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. разногласия, ср. Несходство, различие в мненията, в разбиранията, в мислите.

Грешни изписвания (3)

  • разнугласие
  • ръзногласие
  • ръзнугласие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ног-ла-сие
членувано раз-ног-ла-си-е-то
мн.ч. раз-ног-ла-сия
членувано раз-ног-ла-си-я-та