разкол

разко̀л — съществително име, мъжки род (тип 7)

м., само ед.
1. Отстъпление от църковни догми, канони.
2. Разединение, разцепление, сепаритизъм, сектантство.

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.