груповщина

Речник на българския език

гру̀повщина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Обособяване на лица в група вътре в по-голямо обединение от хора в знак на несъгласие с останалите или за преследване на свои частни интереси.

Грешни изписвания (15)

  • груповштена
  • груповштенъ
  • груповштина
  • груповштинъ
  • груповщена
  • груповщенъ
  • груповщинъ
  • групувштена
  • групувштенъ
  • групувштина
  • групувштинъ
  • групувщена
  • групувщенъ
  • групувщина
  • групувщинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гру-пов-щи-на
членувано гру-пов-щи-на-та
мн.ч. гру-пов-щи-ни
членувано гру-пов-щи-ни-те
звателна форма