разцепление

Речник на българския език

разцеплѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. разцепления, ср. Разцепване, разединяване на партия, организация и др. под.

Грешни изписвания (3)

  • разципление
  • ръзцепление
  • ръзципление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-цеп-ле-ние
членувано раз-цеп-ле-ни-е-то
мн.ч. раз-цеп-ле-ния
членувано раз-цеп-ле-ни-я-та