спорило си

Речник на българския език

1. спорило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

спорило си е производна форма на споря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. спорило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

спорило си е производна форма на споря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. спорило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

спорило си е производна форма на споря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

4. спорило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

спорило си е производна форма на споря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).