спорих

Речник на българския език

1. спорих — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

спорих е производна форма на споря (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. спорих — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

спорих е производна форма на споря (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).