1. спорили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.
спорили е производна форма на споря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).
2. спорили — мин. деят. св. прич. мн. ч.
спорили е производна форма на споря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).
3. спорили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.
спорили е производна форма на споря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).
4. спорили — мин. деят. св. прич. мн. ч.
спорили е производна форма на споря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).