щяла съм да споря

Речник на българския език

1. щяла съм да споря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да споря е производна форма на споря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла съм да споря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да споря е производна форма на споря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).