щял си да спориш

Речник на българския език

1. щял си да спориш — преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

щял си да спориш е производна форма на споря (преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. щял си да спориш — преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

щял си да спориш е производна форма на споря (преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).