оспорвам

Речник на българския език

оспо̀рвам — преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

оспо̀рваш, несв. и оспо̀ря, св.; Какво. Изразявам несъгласие с мнението на някого или със съдържанието на документ. Оспорвам завещание.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • оспорвъм
  • успорвам
  • успорвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ос-пор-вам ос-пор-ва-ме
2 лице ос-пор-ваш ос-пор-ва-те
3 лице ос-пор-ва ос-пор-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ос-пор-вах ос-пор-вах-ме
2 лице ос-пор-ва ос-пор-вах-те
3 лице ос-пор-ва ос-пор-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ос-пор-вах ос-пор-вах-ме
2 лице ос-пор-ва-ше ос-пор-вах-те
3 лице ос-пор-ва-ше ос-пор-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оспорвал съм оспорвала съм оспорвало съм оспорвали сме
2 лице оспорвал си оспорвала си оспорвало си оспорвали сте
3 лице оспорвал е оспорвала е оспорвало е оспорвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях оспорвал бях оспорвала бях оспорвало бяхме оспорвали
2 лице беше оспорвал беше оспорвала беше оспорвало бяхте оспорвали
3 лице беше оспорвал беше оспорвала беше оспорвало бяха оспорвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще оспорвам ще оспорваме
2 лице ще оспорваш ще оспорвате
3 лице ще оспорва ще оспорват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм оспорвал ще съм оспорвала ще съм оспорвало ще сме оспорвали
2 лице ще си оспорвал ще си оспорвала ще си оспорвало ще сте оспорвали
3 лице ще е оспорвал ще е оспорвала ще е оспорвало ще са оспорвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да оспорвам щяхме да оспорваме
2 лице щеше да оспорваш щяхте да оспорвате
3 лице щеше да оспорва щяха да оспорват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм оспорвал щях да съм оспорвала щях да съм оспорвало щяхме да сме оспорвали
2 лице щеше да си оспорвал щеше да си оспорвала щеше да си оспорвало щяхте да сте оспорвали
3 лице щеше да е оспорвал щеше да е оспорвала щеше да е оспорвало щяха да са оспорвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оспорвал съм оспорвала съм оспорвало съм оспорвали сме
2 лице оспорвал си оспорвала си оспорвало си оспорвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оспорвал съм оспорвала съм оспорвало съм оспорвали сме
2 лице оспорвал си оспорвала си оспорвало си оспорвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм оспорвал била съм оспорвала било съм оспорвало били сме оспорвали
2 лице бил си оспорвал била си оспорвала било си оспорвало били сте оспорвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да оспорвам щяла съм да оспорвам щяло съм да оспорвам щели сме да оспорваме
2 лице щял си да оспорваш щяла си да оспорваш щяло си да оспорваш щели сте да оспорвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм оспорвал щяла съм да съм оспорвала щяло съм да съм оспорвало щели сме да сме оспорвали
2 лице щял си да си оспорвал щяла си да си оспорвала щяло си да си оспорвало щели сте да сте оспорвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих оспорвал бих оспорвала бих оспорвало бихме оспорвали
2 лице би оспорвал би оспорвала би оспорвало бихте оспорвали
3 лице би оспорвал би оспорвала би оспорвало биха оспорвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ос-пор-вай ос-пор-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ос-пор-ван
непълен член ос-пор-ва-ния
пълен член ос-пор-ва-ни-ят
женски род ос-пор-ва-на
членувано ос-пор-ва-на-та
среден род ос-пор-ва-но
членувано ос-пор-ва-но-то
множествено число ос-пор-ва-ни
членувано ос-пор-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ос-пор-вал
непълен член ос-пор-ва-лия
пълен член ос-пор-ва-ли-ят
женски род ос-пор-ва-ла
членувано ос-пор-ва-ла-та
среден род ос-пор-ва-ло
членувано ос-пор-ва-ло-то
множествено число ос-пор-ва-ли
членувано ос-пор-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ос-пор-вал
женски род ос-пор-ва-ла
среден род ос-пор-ва-ло
множествено число ос-пор-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ос-пор-ващ
непълен член ос-пор-ва-щия
пълен член ос-пор-ва-щи-ят
женски род ос-пор-ва-ща
членувано ос-пор-ва-ща-та
среден род ос-пор-ва-що
членувано ос-пор-ва-що-то
множествено число ос-пор-ва-щи
членувано ос-пор-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ос-пор-вай-ки

Връзки