оспорвал си

Речник на българския език

1. оспорвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оспорвал си е производна форма на оспорвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. оспорвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оспорвал си е производна форма на оспорвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. оспорвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оспорвал си е производна форма на оспорвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).