спорилия

Речник на българския език

1. спорилия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

спорилия е производна форма на споря (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

2. спорилия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

спорилия е производна форма на споря (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).