спорели

Речник на българския език

1. спорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

спорели е производна форма на споря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

спорели е производна форма на споря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. спорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

спорели е производна форма на споря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. спорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

спорели е производна форма на споря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).