спорилият

Речник на българския език

1. спорилият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

спорилият е производна форма на споря (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).

2. спорилият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

спорилият е производна форма на споря (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).