спорил си

Речник на българския език

1. спорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

спорил си е производна форма на споря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. спорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

спорил си е производна форма на споря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. спорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

спорил си е производна форма на споря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. спорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

спорил си е производна форма на споря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).