спорилата

Речник на българския език

1. спорилата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

спорилата е производна форма на споря (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).

2. спорилата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

спорилата е производна форма на споря (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).