спорят

Речник на българския език

1. спорят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

спорят е производна форма на споря (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спорят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

спорят е производна форма на споря (сег. вр., 3 л., мн. ч.).