щяло съм да съм спорило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм спорило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм спорило е производна форма на споря (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. щяло съм да съм спорило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм спорило е производна форма на споря (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).