спорили сме

Речник на българския език

1. спорили сме — мин.неопр.вр., 1 л., мн. ч.

спорили сме е производна форма на споря (мин.неопр.вр., 1 л., мн. ч.).

2. спорили сме — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

спорили сме е производна форма на споря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

3. спорили сме — мин.неопр.вр., 1 л., мн. ч.

спорили сме е производна форма на споря (мин.неопр.вр., 1 л., мн. ч.).

4. спорили сме — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

спорили сме е производна форма на споря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).