спорила е

Речник на българския език

1. спорила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спорила е е производна форма на споря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. спорила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спорила е е производна форма на споря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. спорила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спорила е е производна форма на споря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. спорила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спорила е е производна форма на споря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).