щял съм да съм спорил

Речник на българския език

1. щял съм да съм спорил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм спорил е производна форма на споря (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. щял съм да съм спорил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм спорил е производна форма на споря (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).