бил е спорил

Речник на българския език

1. бил е спорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е спорил е производна форма на споря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бил е спорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е спорил е производна форма на споря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).